21 Май 2016 Любопитни факти
Кръгла маса на тема "Ролята на висшите училища за запазване на Световното културно наследство" се прове на 20 и 21 май във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", България. Научно-дискусионният форум бе организиран от Европейската асоциация на фолклорните фестивали – ЕАФФ, ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ в сътрудничество с Института по математика и информатика към БАН и се излъчи на живо по YouTube Event channel of TVEurofolk.
Сред основните лектори бяха:
проф. Николай Кравцов от Санкт-Петербургски Държавен институт за култура, инж. Михал Ховорски от Технологичен университет в Познан (Полша), археологът доц. д-р Мирко Робов, докторант Невена Джуркова (ВТУ), докторант Димо Илиев, Факултет „Изобразително изкуство“, ВТУ; Николай Ноев специалист в Институт по математика и информатика към БАН.
Кръглата маса бе открита от президента на ЕАФФ, г-н Калоян Николов, който запозна участниците с основната идея на форума, а именно – да бъде създаден портал, в който всички университети да предоставят база данни с дигитализирано културно наследство (дигитална лаборатория), и тази база да е лесно достъпна и използваема от всички .
В своята презентация проф. Кравцов запозна участниците с основаването, развитието и дейността на СПбГИК - Санкт-Петербургски Държавен институт за култура и изрази готовността на Института да си съдейства с ВТУ в посока дигитализация на културната история. „5 звука са се съхранили на генетично ниво у всички народи и не е достатъчно да гледаме на света само чрез националната си култура“, смята проф. Кравцов. Той изказа и готовността за бъдещо сътрудничество с Великотърновския университет по тази линия.
По думите на доц. д-р Мирко Робов – този форум очертава много добрите перспективи за създаване на интегрални звена между БАН, музеите и университесктите звена. Темата, по която говори бе „„3D възстановка на културно-исторически обекти; проблеми на обемната възстановка и декоративно художествения образ“. Той запозна участниците в конференцията с феодалния ансамбъл в югоизточния сектор на хълма Трапезица, построен между началото на 13 век и падането на Търново под турско робство през 1393 г.и спря вниманието им върху три примера от този сектор.
„Проучили сме 18 етнографски района в сферата на културата –инструменти, обстановка, костюми, обреди. Но най-много сме фокусирани върху легендите, приказките, песните и танците“, така инж. Михаил Ховорски от Познанския технологичен университет в Полша презентира дейностите, които са предприети по запазването на фолклора. По думите му „Дигитализацията на културните ценности е отхвърлена от националните институции за запазване на фолклора и културното наследство. В тази връзка 360-градусово видео с 3D възстановка на танци, погледнати от различен ъгъл, се явява „технологично чудо“, което запазва хореографиите, песните и танците.“
Докторантът от ВТУ Невена Джуркова презентира „Примери и възможни приложения на идеята за изработване на 3D проект на църквата "Св. Преображение Господне" в Преображенския манастир“. Акцентът в представянето й бе тезата, че дигитализирането на църквата и на стенописното изкуство в светата обител е единственият безопасен начин за архитектурна възстановка на храма. Предимствата на дигиталното съхранение ще даде възможност за селектиране на различни стенописи, на база предварително зададен признак; стенописване във времево отношение; зографи и реставраторски екипи.
„Първи стъпки към изграждане на информационна банка за монументалните произведения“ бе темата, която разви на конференцията докторантът от Факултета по изобразително изкуство към ВТУ, Димо Иванов. Той запозна участниците с изпълнението на монументалната живопис с техниката „сграфито“ и наблегна на важността и ролята на дигитализацията за нейното популяризиране, съхраняване и социализиране, като базата ще се основава на: архивно проучване, теренно изследване, систематизирано представяне на информацията в йерархическа подреденост по различни признаци.
Николай Ноев от ИМИ към БАН презентира темата „3D технология за сканиране „Структурна светлина“. Специалистът запозна колегите си на форума с методите за изграждане на 3D и очерта основните направления и техники, които могат да се приложат за създаването на качествен дигитален продукт.
През втория ден на Кръглата маса също бяха представени предизвикващи внимание теми. Акцент бе дискусията за създаване на университетска културна/фестивална система за университетски групи, издирващи и изпълняващи народни традиционни изкуства. Обмен на практики и иновации. Представянето по темата бе на Европейската асоциация на фолклорните фестивали – ЕАФФ.
Доц. Галина Богданова и Мирена Тодорова от ИМИ към БАН разясниха възможностите на дигиталния маркетинг за запазване и разпространение на културно-историческото наследство.
Елена Шатко (Кафедра Културного наследия Беларуси, Республиканского института Вьiсшей школьi, Минск, Беларус) презентира по темата за включването към ЮНЕСКО на застрашените от изчезване белоруски традиции – уникалното звънене на белоруските камбани.
Научно-дискусионния форум бе част от съпътстващата програмата XX Старопланински събор „Балкан фолк“, VII Български национален шампионат „Евро фолк“ и Световната купа по фолклор „Велико Търново 2016“.
