Неизчерпаемата сила и магичното въздействие на народните танци запазват връзката на народите с техните корени. Различните истории, техники, хореографии, видове и форми на изкуството, при което средствата за създаване на художествен образ са движението и смяната на положението на човешкото тяло, говорят много за фолклора и традициите из различните краища на света.

Ето и някои от най-отличаващите се народни танци в световен мащаб: 

Рийл – Най-популярният ирландски танц с шотландски корени. Тактовият размер, в който се изпълнява е  4/4. Името му може да се преведе като "въртящо се колело". Танцува се както с меки (мека макара), така и с твърди (твърда макара) обувки.

Лезгинка – Бърз темпераментен танц в двувременен тактов размер – 2/4 или 6/8. Разпространен е главно сред планинските народи на Кавказ. Името му идва от лезгинците – народност от южната част на Дагестан и северната част на Азербайджан.

Изпълнява се солово от мъже, които обикновено носят  ками. Подобно на българските хора за надиграване, лезгинката е танц-съревнование, в който се демонстрира ловкост, виртуозност и издръжливост.

Грузински народни танци – Те включват танци като Картули, Хоруми, Ачарули, Парца, Казбегури, Кевсурули и много други. Характерни за тях са плавните, пързалящи движения при жените и зрелище в танца – кръв, пот и искри от саби и ножове при мъжете, които, единствени в света, танцуват на пръсти, без помощта на палци и туфли.

Каткак – Eдна от осемте основни форми на индийския народен танц. Произходът на катак традиционно се приписва на пътуващите разказвачи на истории на древна Северна Индия. Каткак танцьорите разказват различни истории чрез движенията на ръцете и краката си, но най-важното средство, което използват е  изражението на лицето си.

Саман – Танцът на хилядите ръце е един от най-популярните танци в Индонезия и се характеризира със своя бърз ритъм и обща хармония между изпълнителите. Тези два елемента са ключови фигури на танца и са сред причините, той да е толкова  широко известен и практикуван в Индонезия.

Казачочoк – Казашки (руски и украински) народен танц, бърз и продължителен. Различават се няколко разновидности на казачока според казашките групи, в които се среща (от запад на изток): украински, руски, кубански, терски. Характерно за него е, че се играе по двойки в такт 2/4, обикновено в постоянно нарастващо темпо и с импровизаторски характер. Характерно е, че жените водят, а мъжете следват, стремейки се да повторят техните движения. Характерна черта на този танц е и пляскането с ръце.