Предавана от поколение на поколение е легендата от Вътрешна Монголия, която  обяснява произхода на инструмента „моринният хуур“, определен от ЮНЕСКО  за шедьовър на устното и нематериалното наследство на човечеството. 

Историята гласи, че бял кон, убит от зъл хан, се появил в съня на стопанина си и му казал да направи инструмент от тялото му. Така вратът на първия  „морин хуур“ е направен от костта на коня, струните – от конската му коса, а основата била покрита с конска кожа. 

Много епоси и истории от Вътрешна Монголия достигат в неподправения си вид  до нашето съвремие благодарение на музикалния съпровод на следните инструменти:

Моринният хуур – Типичен монголски двуструнен инструмент. Тялото и шията му са издълбани от дърво. Краят на шията има форма на конска глава, а звукът е подобен на този от цигулка или виолончело. На инструмента се свири в седнало положение, като се държи между коленете на музиканта. Моринният хуур има две струни: едната е направена от 130 косъма от мъжки кон, а другата е направена от 105 косъма от женски кон. Свири се с лък, изработен от върба, нанизан с хвощ и покрит с лиственица или кедрова дървесна смола.

По традиция на инструмента се свири докато се разказват епични стихотворения или истории, често изпълнявани от шамани. 

Този инструмент се използва за възпроизвеждане на полифонични мелодии.

Въздействието му е такова, че местните го използват за утешаване на камилите си. 

Моринният хуур е един от най-важните музикални инструменти за монголския народ и се смята за символ на монголската нация. 

Цур -  Вертикален дървен духов инструмент с форма на тръба. Мелодиите, които се свирят на цууритеобикновено са имитации на звука на вода, животинските викове и птичите песни, които се чуват от овчарите по степите или планинските склонове на Алтай. Инструментът е вписан през 2009г. в списъка на нематериалното културно наследство, нуждаещо се от спешна защита.

Яитга – Традиционен монголски струнен инструмент – полутръбна цитра с подвижен мост. Той е конструиран като кутия с изпъкнала повърхност и край, огънат към земята.  Изпълнителят скубе струните с ноктите на дясната ръка, а лявата ръка се използва за оказване на натиск за променяне на нотите. Струните са направени от коприна, конска коса или гъши черва.

Считало се е, че инструментът е свещен и свиренето на него се е възприемало като обред, обвързан с табу. Инструментът се използва главно в манастирите, тъй като струните символизирали дванадесетте нива на дворцовата йерархия.

Хукин – струнен инструмент, наричан още „конска цигулка“ или „кожна цигулка“.  Хукин има малък, цилиндричен, квадратен или чашеобразен резонатор, изработен от бамбук, дърво или мед, покрит със змийска кожа и отворен в долната част. Шията се вкарва в тялото на инструмента. Обикновено има четири копринени струни, от които първата и третата са подредени в унисон, докато втората и четвъртата са настроени в горната пета. Лъкът е покрит с коси от хвощ.