В основата на народните празници и тяхното почитане стоят знанията и представите за света, свързани със здравето, с благополучието в семейството и с плодородието. Танцът е начин за изразяване на емоции, молитви и пожелания, означаващи гореспоменатите потребности. 

Ето и неизменната роля на следните танци в провеждането на празниците: 

Хороводен танц на празника Иван Купала – На 24 юни много славяни отбелязват древен празник, посветен на лятното слънцестоене. В Русия обичаят се нарича Ива́н Купа́ла (народното прозвище на св. Йоан Кръстител), в Украйна— Ивана Купайла, а в Беларус древното честване носи името  Купалле. Традиционно на този празник младите хора си търсят съпруг и съпруга. Когато падне нощта се прави  древно хоро около огъня, символ на слънцето и вечното прераждане. Колкото по-ярък е огънят, толкова по-бързо се движи хорото. След танца мъжете се подреждат в една линия. Жените докосват раменете на онзи от тях, когото са харесали, и бягат надалеч. Мъжът трябва да хване "булката", да задържи ръката ѝ и да прескочи с нея огъня, освещавайки техния съюз. Нощта на Иван Купала е изпълнена с ритуали, свързани с вода, огън и билки.

Коледарски танц – Коледуването е славянски обичай, който се почита в Русия, Украйна, Беларус, България, Словакия, Чехия, Полша, Сърбия и Словения. В България на Бъдни вечер дружина от момци "коледари", облечени с народни носии пеят коледни песни. Магията на ритуала се усеща при всеки удар на гегите, в тежкото премерено стъпване, което приема формата на танц, в наричанията и в песните. Най-често коледарите пеят докато танцуват в хоро и наричат стопаните на къщите за здраве и берекет. 

В Централна Европа в рождественската нощ обикалят групи, наричащи се витлеемски момци, които пеят църковни химни. В Русия участниците в обичая са малки момичета и момчета. Най-близки до българските коледари са румънските и молдованските калушари, които също благославят домакините, но вършат това не на Бъдни вечер, а на третия ден на Коледа.

Лазарски танц – Лазаруването е обичай със старославянски корени, който по традиция се практикува на християнския празник Лазаровден. Участват над 16-годишни девойки, наречени лазарки, коитообикалят полето и къщите, играят и пеят песни за любов, плодородие, здраве и семейно благополучие.Момичетата се обръщат към Лада, богинята на любовта и съпружеския живот, за да им посочи какъв ще бъде той.

Според традицията кулминацията на празника е лазарското хоро – всички момичета, участвали в ритуалите през деня, се събират и танцуват пред погледа на омъжените жени и ергените в селото. На това хоро мъжете избират своите бъдещи невести, а омъжените жени – своите снахи. Обичаят се практикува в България, Северна Македония и Сърбия.

Кукерски танц – Кукерите са езически обредни карнавални фигури, предрешени като зверове, които винаги са с маски на главите, често с чанове на пояса и с кожуси с козината навън. Кукери има и в  Румъния, Молдова, Сърбия, Гърция, Северна Македония, Словения, Хърватия, Полша, Унгария, Словакия, а също и в Австрия, където се наричат „перхтен“.

Днес навсякъде в България, славянският обичай, вплетен с древно тракийски обредни практики към тракийския бог Дионисий, се празнува точно на Сирни заговезни. Кукерските игри целят чрез специалните магически танци и чрез страшните маски да бъдат уплашени и прогонени завинаги злите духове, така че да има богата реколта през следващата стопанска година. Пременените мъже обхождат всички домове с пожелания за здраве, плодородие и благополучие и събират дарове от стопаните. На селския мегдан, кукерите играят буйни танци, като раздрънкват силно окачените по тях звънци.

Танцът  Наадам – Монголците пресъздават традиционния си фестивал Наадам под формата на композиция от песни, танци и благословения. През 2010 г. вековният празник е вписан в представителния списък на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Фестивалът е популярен с „трите игри на мъжете“ – монголска борба , конни надбягвания и стрелба с лък, които по своеобразен начин присъстват в отбелязването на поводи като сватби и духовни събори.