Маската се е превърнала в една от най-старите форми за изразяване, създавани някога. В повечето общества по света маските играят важна роля в различни аспекти от обичаите и живота, които притежават магически и свещени ценности.

Когато се прикрепи към човешкото лице, парчето материя, на което е изрисувано замразено изражението, оживява и се превръща в изразителен танцов аксесоар, който прави още по-въздействащо съгласуването между движенията и музикалните тактове.  

Златният фонд от видео материали на ЕАФФ представя три приспособления за артистично скриване на лице:

Островърхи качулки – Красивите островърхи „качулки” са конусовидни маски, изработени от бял плат, украсени с цветя и огледала и завършени с традиционни български бродерии. В  село Отец Паисиево, община Калояново, играят кукерите с най-високите маски –  над 3 метра. Най-късата „качулка“ е 90см., а най-дългата 4м. Много усилия се изискват, за да се балансира по време на танц с този вид високи маски. Освен големи мъже, малки момчета от местността спазват обичая и поддържат традицията. Кукерската група към НЧ „Пробуда 1903“ е създадена през 1903г. като тогава е имало едва  две „качулки“, които около 30-тина  момчета са си  подавали, един на друг, за да обиколят цялото село на Сирни заговезни и да прогонят злото, което се е събрало през дългата зима. Насладете се на Кукерския танц за прогонване на злото, в тяхно изпълнение, и вижте характерните за него островърхи, конусовидни маски. 
 
Монголски маски – Монголските  маски служат за онагледяването на героите, които се появяват в традиционните будистки танци, известни като „Цам“. Танцът „Цам“  е част от тайните тантрически ритуали. Въпреки че произходът му се проследява до Тибет, танцът е обогатен с различни монголски културни елементи, а именно творческото въображение и естетика на монголските занаятчии, ролите на героичните фигури от народни митове и епоси, както и елементи на шаманизма и архаични религиозни явления. Тези монголски елементи придават на танца свой собствен монголски характер. Танцовото изкуство е тясно свързано със занаятчийството на маски. Освен гневни божества, чрез маските се представят и  спокойни герои, изобразяват се  щастливи и хумористични лица. Монголските маски, в сравнение с такива от други будистки държави, са с най-голям размер, имат най-детайлизиран дизайн и са част от най-изящните костюми и декорации.  Всяка маска олицетворява различния характер и ролята на танцуващия. Монголските маски символизират действителното присъствие на божество и очите им нямат отвори, така че танцьорите не могат да виждат през тях. Следователно изпълнителите трябва да гледат през устите на маските, а тази характерна черта служи за добавяне на допълнителна височина на артистите. Маските се третират като статуи и се възприемат за  свещени предмети. Когато не се използват, те се съхраняват в манастири и се почитат в ежедневни ритуали. Вижте изпълнението с монголски маски на Фолклорен ансамбъл "Domog" от Улан Батор.

Индонезийски маски – В Индонезия първоначално маската е била използвана като средство за ритуални приноси. Индонезийците вярвали, че в  маските се въплъщават духовете на техните предци и докато ги носели се обръщали към тях, молейки ги за дъжд или отблагодарявайки се за богатата реколта. 
“Topeng” означава маскa на индонезийски език. “Topeng Cirebon” е един от традиционните танци, които се развиват в сунданския район на Западна Ява. В традицията на маски на Cirebon има пет главни герои: Рахвана, Туменгунг, Румянг, Самба и Панджи, всички имат различни знаци, символизиращи доброто и злото. Според местното вярване маските могат да се използват като защита от зли сили, а всяка една от тях има  характерни черти, които я отличават от останалите. Насладете се на изпълнението с маски на Фолклорния ансамбъл към Държавния институт за туризъм и култура - Джаката, Индонезия.