Музикалният инструмент “колинтанг“  произхожда от Минахаса, остров Сулавеси в Източната част на Индонезия. Музикалното ударно средство е направено от лека, но масивна местна дървесина, чиято влакнеста конструкция се проявява в успоредни линии. Инструментът може да възпроизвежда както ниски, така и високи тонове. Звукът идва от създадения резонанс в кутията и се изисква  особена прецизност при звукоизвличането.

Името „колинтанг“ идва от звука: TONG (нота с ниска височина), TING (нота с висока височина) и TANG (нота с умерена височина). На местен език поканата „Нека направим малко TONG TING TANG“ е: „Mangemo kumolintang“. 

В миналото инструментът се е състоял само от подредените дървени пръти, които са се поставяли на краката на музикантите, които сядали на пода. 

В последствие функцията на краката на музиканта като стойка на инструмента била заменена от банановия ствол или от въже, което държало дървената дъска, за която бил прикрепен инструментът. 

Колинтанг е имал тясна връзка с традиционното вярване на местните жители на Минахаса. Обикновено се е свирело по време на ритуали, почитащи предците. Това обяснява и причината, поради която инструментът е изчезнал.  Когато християнството е навлязло в Минахаса, толкова рядко се е свирело на колинтанг, че инструментът бил забравен за около 100 години. Той се появява отново след Втората световна война, реконструиран до универсалните си музикални мащаби.

Вижте част от изпълненията на Музикална група "Kolingtang Kawanua Jakarta" към Фондация "Bina Kreatifitas Anak Bangsa" - Джакарта, Индонезия. Съставът е носител на златния медал в категория "Фолклорни инструментални групи - фолклорна музика" и на номинацията за Гран при на VIII Световен шампионат по фолклор "World Folk" 2018.

Оркестърът е създаден през 2010г. и целта на изпълнителите се изразява в съхранението и популяризирането на традиционния индонезийски инструмент. Музикалната група е влязла в книгата с рекордите на Гинес, защото в едно изпълнение са свирили 1200 колинтанга.