Ансамбъл „Shqiponja“  (Тузи, Черна гора) е носител на златния медал в категория „Фолклорни ансамбли - автентичен фолклор“ и на номинацията за Гран при в рамките на VIII Световен шампионат по фолклор „World folk” 2018. Художествен ръководител на състава е г-н Агрон Плумай.

Членове на формацията са албанци от Черна гора, които изпълняват албански автентичен фолклор. Репертоарът им включва стари песни, традиционни игри, танци  и инструментални произведения.

Носията, известна като „джублета“, с която са пременени някои от изпълнителите е призната и защитена от ЮНЕСКО, тъй като традиционното облекло от този вид е на около 4000 години и е запазено и до днес по териториите от Албания до Черна гора. Налични са сведения само за женската разновидност на носията, която е характерна за северните райони на Албания. Компонентите на премяната са широка пола във формата на камбана, корсаж, ръкави и нараменници.  „Джублетата“ се изработвала основно от вълнен плат, но при  носиите от този вид  се използвали ленени, копринени и памучни материи. 

Съставни части на народната одежда са: „тирк“ (хоризонтални линии, съшивани ред по ред), „брези“ (пояс, направен от старо сребро), „аймале“ (укрешение около врата на жената), „капица“ (шапка), „опинци“ (чорапи с различни стари илирийски символи и шевици, които изобразяват древни митологични фигури).

На главата на мъжете се слага „марама“.  Бялата традиционна шапка представя  народа от Ругова (планински масив в Проклетия, намиращ се край град Печ (Косово)), емигрилал в Южна Албания по време на войната срещу османците, а червената – хората от Малесия (историко-географска област в югозападната част на Северна Македония).

Бялото, черното и червеното са традиционните разцветки на албанските народни облекла. 

Във видеото оркестрантите от състава показват характерните за техния народ инструменти:  „гусла“,  „фруду“,  „гайда“, както и „чифтели“.

Участниците в Шампионата са потомци на илирите (индоевропейски племена, населявали западния дял на Балканския полуостров през Античността) и пресъздават възстановения от тях стар илирийски обичай, който се представя скръбта при оплакването на починал човек.