Едно от основните направления в дейността на ЮНЕСКО е културният сектор, който се занимава с признаване важността от цялото наследство, включително материалното и нематериалното, и подчертава значението на културното разнообразие за устойчивото развитие на човечеството. През 2003 г. ЮНЕСКО прие Конвенция за опазване на нематериалното културно наследство, която да насърчава културното многообразие. Определение за Нематериално културно наследство (Член 2 от Конвенцията) Това е практика, възпроизвеждане, изразяване, знания и умения, които поколения, групи или отделни лица възприемат като част от своето културно наследство, също така инструменти, предмети, артефакти и културни пространства, свързани с тях. Нематериалното наследство се предава от поколение на поколение. И насърчава уважението към културното многообразие и творческия потенциал на човечеството чрез осигуряване на постоянно възпроизвеждане на групите в отговор на околната среда, при взаимодействието им с природата и историята, и осигурява тяхната идентичност и приемственност. Области на нематериално културно наследство: устни традиции и форми на изразяване, включително езика в качеството му на носител на НКН; художествено-изпълнителско изкуство; социални обичаи, обеди и празненства; знания и практики отнасящи се до природата и вселената; знания и умения, свързани с традиционните занаяти. Конвенция за опазване на нематериалното културно наследство Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство, която влезе в сила на 17 октомври 2003 г., прие срочен защитен списък, система от представителни списъци и списък за интегрирано наследство под името „Шедьоври на устното и нематериалното наследство на човечеството” в „Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството”. Освен това, ЮНЕСКО си постави за цел да разшири участието на различни организации, като неправителствени организации (НПО), общности, експерти, професионални центрове и изследователски институти, в опазването на нематериалното наследство въз основа на приетата конвенция и създаде междуправителствен комитет и фонд на нематериалното наследство за прилагане на Конвенцията, които да изискват национални доклади и да повишат осведомеността в опазването на нематериалното наследство. The General Conference of UNESCO met in Paris from 29 September to 17 October 2003 for its thirty-second session. During the session, the participants considered the importance of intangible cultural heritage as a driving force of cultural diversity and a guarantee for sustainable development. They also recognized, however, that developments leading to globalization and general social transformation are threatening the survival of this cultural heritage among practicing communities. Recognizing a need to safeguard intangible cultural heritage against threats of deterioration, disappearance, and destruction, the General Conference adopted the Convention for the Safeguarding of the Intangible Cultural Heritage. Below are UNESCO publications related to the Convention for the Safeguarding of the Intangible Cultural Heritage. Clicking on the links will download the .pdf. For additional information about UNESCO and intangible cultural heritage, please visit the UNESCO ICH website. Page is oganized with ICHCAP - UNESCO Center category 2 2003 Convention, Basic Texts (2022 Version) Download Official texts: English|French|Spanish|Russian|Arabic|Chinese Text available in 32 other languages What is Intangible Cultural Heritage? The Convention for the Safeguarding of the Intangible Cultural Heritage Implementing the Convention for the Safeguarding of ICH Working towards a Convention Questions and Answers Identifying and Inventorying Intangible Cultural Heritage Intangible Cultural Heritage Domains Fact Sheets Intangible Cultural Heritage and Sustainable Development Intangible Cultural Heritage and Gender Leaflet of the 2011 ICH Inscriptions Leaflet of the 2012 Inscriptions