Едно от основните направления в дейността на ЮНЕСКО е културният сектор, който се занимава с признаване важността от цялото наследство, включително материалното и нематериалното, и подчертава значението на културното разнообразие за устойчивото развитие на човечеството. През 2003 г. ЮНЕСКО прие Конвенция за опазване на нематериалното културно наследство, която да насърчава културното многообразие.

Определение за Нематериално културно наследство (Член 2 от Конвенцията)

  • Това е практика, възпроизвеждане, изразяване, знания и умения, които поколения, групи или отделни лица възприемат като част от своето културно наследство, също така инструменти, предмети, артефакти и културни пространства, свързани с тях.
  • Нематериалното наследство се предава от поколение на поколение.
  • И насърчава уважението към културното многообразие и творческия потенциал на човечеството чрез осигуряване на постоянно възпроизвеждане на групите в отговор на околната среда, при взаимодействието им с природата и историята, и осигурява тяхната идентичност и приемственност.

Примери за нематериално културно наследство

  • Устни традиции и изрази, включително езикът, като средство
  • Сценично изкуство
  • Социални практики, ритуали и празнични събития
  • Традиционни занаяти

Конвенция за опазване на нематериалното културно наследство

  • Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство, която влезе в сила на 17 октомври 2003 г., прие срочен защитен списък, система от представителни списъци и списък за интегрирано наследство под името „Шедьоври на устното и нематериалното наследство на човечеството” в „Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството”.
  • Освен това, ЮНЕСКО си постави за цел да разшири участието на различни организации, като неправителствени организации (НПО), общности, експерти, професионални центрове и изследователски институти, в опазването на нематериалното наследство въз основа на приетата конвенция и създаде междуправителствен комитет и фонд на нематериалното наследство за прилагане на Конвенцията, които да изискват национални доклади и да повишат осведомеността в опазването на нематериалното наследство.