Етиката и Нематериалното културно наследство Етиката засяга нормите за приемливо и неприемливо поведение в рамките на едно общество или общност – не само от правова гледна точка, но и от човешка и културна. Голяма част от дискусиите и литературата по етика на опазването на живото наследство е свързана със ситуации, когато хора, не принадлежащи към дадена общност и занимаващи се с изследване или събиране на данни, създават проблеми, свързани с неуважение, експлоатация или изкривяване на факти по време на тяхната работа. Етичните съображения обаче не се ограничават с ролята на външни лица, а се отнасят до всички участници в дейностите по опазването. След съвещанието на експертите, проведено във Валенсия, Испания през март-април 2015, Междуправителственият комитет разгледа тези проблеми и по време на своята десета сесия от 30 ноември – 4 декември 2015 в Виндхук, Намибия одобри следните дванадесет етични принципа за опазване на нематериалното културно наследство (Решение 10.COM 15.a). Етични принципи за Опазване на нематериалното културно наследство Етичните принципи за опазване на нематериалното културно наследство бяха разработени в духа на Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство от 2003 година и съществуващите международни нормативни документи за защита правата на човека и правата на коренното население. Те представляват сбор от общи желателни принципи, широко приети като добра практика за правителства, организации и отделни лица, пряко или непряко свързани с нематериалното културно наследство, с цел да гарантират неговата жизнеспособност, като по този начин признават неговия принос за мира и устойчивото развитие. В допълнение към Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство от 2003 г. се приемат Оперативни директиви за прилагане на Конвенцията и националните законодателни рамки на тези етични принципи и са предназначени да служат като основа за разработването на конкретни етични кодекси и инструменти, адаптирани към местните и секторни условия. Изтеглете: английски|френски|испански|руски|арабски|китайски Общностите, групите и, в съответните случаи, отделните лица, трябва да играят главна роля в опазването на своето нематериално културно наследство. Следва да се признава и уважава правото на общностите, групите и, в съответните случаи, на отделните лица да продължават практиките, представянето, изразяването, знанията и уменията, необходими за гарантиране жизнеспособността на нематериалното културно наследство. Взаимното уважение, а също зачитането и уважението към чуждото нематериално културно наследство, трябва да преобладават във взаимоотношенията между държавите, общностите, групите и, в съответните случаи, между отделните лица. Всички взаимодействия с общностите, групите и, в съответните случаи, с отделните лица, които създават, опазват, поддържат и предават нематериално културно наследство, трябва да се характеризират с прозрачно сътрудничество, диалог, преговори и консултации и да зависят от тяхното свободно, предварително, устойчиво и информирано съгласие. Трябва да се осигури достъп на общностите, групите и отделните лица до инструментите, предметите, артефактите, културните и природните пространства и паметните места, които са необходими за израяването на нематериалното културно наследство, включително в ситуации на въоръжен конфликт. Обичайните практики, осигуряващи достъп до нематериалното културно наследство, трябва да се спазват изцяло, дори когато те ограничават по-широкия обществен достъп. Всяка общност, група или отделно лице трябва високо да цени собственото си нематериално културно наследство и това нематериално културно наследство не трябва да бъде обект на външни оценки. Общностите, групите и отделните лица, които създават нематериално културно наследство, трябва да се ползват от защита на моралните и материалните интереси, произтичащи от това наследство, и по-специално от неговото използване, проучване, документиране, популяризиране или адаптиране от страна на членове на общностите или други лица. Динамичната и жива природа на нематериалното културно наследство трябва постоянно да се зачита. Автентичността и изключителността не трябва да представляват опасения и пречки при опазването на нематериалното културно наследство. Общности, групи, местни, национални и транснационални организации и индивиди трябва внимателно да оценяват прякото и непряко, краткосрочното и дългосрочно, потенциалното и окончателно въздействие на всяко действие, което може да засегне жизнеспособността на нематериалното културно наследство или общностите, които го практикуват. Общностите, групите и, в съответните случаи, отделните лица трябва да играят важна роля при определянето на това, какво представлява заплаха за тяхното нематериално културно наследство, включително деконтекстуализацията, комодификацията и невярното му представяне, и при вземането на решение за предотвратяване и смекчаване на такива заплахи. Културното многообразие и идентичността на общностите, групите и отделните лица трябва изцяло да се зачитат. По отношение на ценностите, признати от общностите, групите и отделните лица, и по отношение на чувствителността им към културните норми при разработването и прилагането на мерки за опазване е необходимо да се отдели специално внимание на равенството между половете, приобщаването на младите хора и зачитането на етническата идентичност. Опазването на нематериалното културно наследство е от общ интерес за човечеството и поради това следва да се осъществява чрез двустранни, субрегионални, регионални и международни партии; въпреки това, общностите, групите и, в съответните случаи, отделните лица никога не трябва да бъдат отчуждавани от собственото си нематериално културно наследство.